Помените — календарът след деня

Кой ден кой е

Третините са самият ден на погребението — първият помен е трапезата след него и семейството обикновено не го възприема като помен. Деветият ден е следващият. Четиридесетият е най-голямото събиране: на него идват всички, които са били на погребението, и на него гробът се изравнява. После е годината, която в този край се казва и „склопяване“. След нея са годишнините.

Двете редици не се смесват и тук: третият, деветият, двадесетият и четиридесетият ден и една година идват от църковните източници, а шест месеца, третата година и следващите годишнини са битов обичай, спазван широко. Кои от тях ще спазите, е решение на семейството и се вижда по родовете: някъде деветият ден минава тихо, а четиридесетият събира всички, другаде е обратното. Ще подготвим деня, който сте избрали, и няма да добавяме дни към списъка ви.

И най-важното от всичко: помен по закон не се дължи. Няма разпоредба, която да го изисква, и никой не бива да ви го представя като задължение — нито ние, нито когото и да е друг сте питали преди нас.

Житото, питката и виното

Трите неща, които вървят с панихидата, са жито, питка и червено вино, плюс свещите. Житото се вари и се подслажда предната вечер; носи се и в процесията в деня на погребението. Питката се чупи с ръка, не се реже, и първото парче се оставя за покойника. Виното е червено. Каквото се раздава, се раздава с „За Бог да прости“.

Готви се вкъщи, поръчва се в заведение или се възлага на нас — и трите са обичайни и нито едно не е по-правилно. В Монтана няма салон за помени, нито общински, нито частен, тоест трапезата е у дома или в заведение, а не в гробищния парк. Ако ще е в заведение, то се запазва преди погребението, защото трапезата е в същия ден.

Задушниците — три пъти в годината, за всички покойници

Освен собствените дни на семейството има и три задушници — общи помени за всички починали. Голямата (Месопустна) е в събота преди Месни заговезни; черешовата е в събота преди Петдесетница; Архангеловата, най-голямата, е в събота преди Архангеловден. И трите са в събота и в тези дни гробищният парк е пълен от рано сутринта.

На задушница гробът се чисти и се украсява, палят се свещи, прекадява се и се прелива с вино или вода. Ако сте далеч и някой трябва да го направи вместо вас, поддържането на гроб е услуга на общинското предприятие в парка, а не наша.

Какво е нашето на този тезгях

Житото, питката и виното за деня. Раздавките и подреждането на трапезата, ако не се готви вкъщи. И некрологът, който се преиздава за всеки следващ помен — всеки път с друго заглавие, защото „Скръбна вест“, „Тъжен помен“ и „Възпоменание“ не са едно и също съобщение.

Панихидата не е наша. Служи я свещеникът, денят и часът се определят от храма, а таксата се плаща там. Има периоди, в които панихида не се служи — например делничните дни на Великия пост и Светлата седмица, — и това не е наше правило, а църковен ред, който уговаряме, а не тълкуваме.