Грижа за покойника
Балсамиране, хладилна камера и разликата между двете
Две различни неща се смесват постоянно, а разделянето им отговаря на почти целия въпрос. Едното е къде престоява покойникът до деня. Другото е процедура, която се прави рядко и по определена причина.
Какво включва и какво не включва
Първата колона е нашата работа и нашата сметка. Втората е или чужда сметка — на общинското предприятие, на храма, на крематориума, на каменоделеца, на заведението, — или нещо, което тази форма просто не съдържа. Каквото се купува от ваше име, се предава на цената, на която е купено.
Какво включва
- Престоят е в хладилната камера на гробищния парк — тя е на общинското предприятие. Ние уреждаме извозването дотам и вадим покойника в деня на погребението
- Тоалет на покойника: къпане, обличане, бръснене и гримиране, пълен или частичен, както решите — и със, и без балсамиране
- Балсамиране и санитарна подготовка, когато предстои дълъг път или репатриране, и никога без вашето изрично съгласие
- Дрехите, които донесете, и портретната снимка за рамката
Какво не включва
- Предположение. Питаме и чакаме отговор; не правим нещо и после да го включим в сметката.
- Собствена хладилна камера. Нямаме такава и няма да твърдим обратното — камерата, за която можем да говорим, е общинската, в гробищния парк.
Балсамирането не е задължително по закон. Наредба № 2, чл. 19, ал. 2, изисква друго и само при едно условие: ако погребението е след четиридесет и осем часа от смъртта, тялото се съхранява в специализирана хладилна камера или се консервира — камерата е пълноценната алтернатива. Балсамиране се прави за дълъг превоз и за репатриране, и никога без писмено съгласие от семейството.
Това предпочитаме да го чуете от нас
Балсамирането не е задължително и не е обичайната стъпка тук. Наредба № 2, чл. 19, ал. 2, иска хладилна камера или консервация само ако погребението е след четиридесет и осем часа от смъртта — а обичаят е на третия ден. Балсамирането става наистина нужно при превоз на дълго разстояние и при репатриране, където се и изисква. Това са три различни изречения и постоянно се сливат в едно; има отделна страница за това.
Двете неща, които постоянно се сливат
Първото е къде престоява покойникът до деня на погребението. Второто е процедура, която се прави рядко и по определена причина. Разделите ли ги, почти целият въпрос си отговаря сам.
Престоят е обичайното. Балсамирането не е обичайно тук, и причината е часовникът: погребението е на третия ден и няма за какво да се запазва по-дълго.
Чия е камерата и защо това има значение
Престоят се плаща на общинското предприятие, по неговата тарифа, и изваждането в деня на погребението е отделно негово перо. Нашата работа е извозването дотам, уговарянето на часа и това всичко да е свършено, преди залата да се отвори за обявения час.
Казваме чия е камерата, защото това е точно видът твърдение, което никой не проверява и което звучи добре в три през нощта. В страната има агенции със собствена камера и те обикновено са го написали на видно място. В град като Монтана кой какво притежава се установява с едно обаждане, и по-добре го направете вие, отколкото да ви се наложи после.
Прочетете реда на наредбата два пъти
Лесно е да се обърне наопаки, а обърнат наопаки той плаши семейства без причина. Това е задължение, което се включва при прекрачване на праг, а не забрана и не краен срок: най-рано двадесет и четири часа след установяване на смъртта, а горна граница за погребение няма.
Оттук следва и обратното, което е по-полезно: ако семейството има нужда от още един ден — защото някой пътува отдалеч или защото документ се бави, — този ден се купува точно с това. Не е нарушение, а условие. И е единственият честен начин часовникът да се разтегли.
Кога балсамирането наистина е нужно
При репатриране то се иска и се удостоверява — там наистина няма избор. При дълъг път наредбата го допуска като допълнителна мярка заедно с охлаждането, а при превоз, по-дълъг от два часа, товарният сектор се държи между нула и пет градуса и без него.
Извън тези случаи ще ви кажем, че не е нужно. Нищо няма да бъде направено на покойника без изричното ви съгласие, а семейство, което е отказало, не се пита втори път — цялата аргументация е на отделна страница.
Тоалетът е друго нещо и се прави и без балсамиране
Къпане, обличане, бръснене и гримиране са отделна работа и се вършат и без балсамиране, пълни или частични, както решите. Дрехите ги носите вие — цял комплект, намерен вкъщи, обикновено в същата сутрин. Носи се и портретна снимка за рамката.
Затова кратко виждане ден след смъртта е истинска възможност, а не компромис: камера, измит и облечен в собствените си дрехи човек, стая и половин час. Предлага се по-рядко, отколкото заслужава, и за семейство, което иска да види човека и не иска балсамиране, това е отговорът.
Струва си да попитате — нас или когото и да е друг
- Кой ми казва, че балсамирането е нужно — законът, превозвачът или агенцията?
- Чия е хладилната камера и на кого се плаща таксата за нея?
- Какво позволява само престоят в камера, и до кога?
- Подписал ли съм съгласие, и прочетох ли какво пише в него?
- Ако откажа, коя част от уговореното спира да е възможна?
Какво не правим
Всяко от тях е кратко и всяко е тук, защото някъде на някого е било казано обратното — в деня на погребение.
Имате право да откажете и да ви кажат защо се иска
Ако някой ви каже, че балсамирането е задължително, попитайте по кой член. Обадете се и ще ви кажем какво всъщност иска вашата уговорка.