Погребение или кремация
Кремация
Кремацията е начин на погребване, а не вид погребение: ритуалът може да бъде същият. От Монтана обаче тя е дългият път, и това трябва да се знае, преди да се избере.
Какво включва и какво не включва
Първата колона е нашата работа и нашата сметка. Втората е или чужда сметка — на общинското предприятие, на храма, на крематориума, на каменоделеца, на заведението, — или нещо, което тази форма просто не съдържа. Каквото се купува от ваше име, се предава на цената, на която е купено.
Какво включва
- Разрешението за кремация по образеца към Наредба № 2 — издава го лекарят или фелдшерът, установил смъртта, или лекарят, извършил аутопсията
- Декларацията за съгласие от най-близкия роднина и документите за родство, които крематориумът иска в оригинал
- Превозът дотам и обратно, и втория курс за урната, ако не искате да пътувате сами
- Урнополагането след това — в гробно място или в урнова ниша, по тарифата на общината
Какво не включва
- Самата кремация. Извършва се само в специално построен за целта крематориум (Наредба № 2, чл. 2, ал. 2), таксата е на крематориума и се плаща на него. Ние сме посредник и го казваме.
- Ковчег пак се купува. Законът не изисква ковчег за кремация, но крематориумите го изискват по свои правила — дървен, горим, без метални части.
- Безсрочно съхранение на урна. Прах от непотърсени урни в срок от тридесет дни се заравя в урнов гроб в гробищния парк — Наредба № 2, чл. 20, ал. 6.
- Отговор какво позволява Църквата. Практиката е различна по храмове и въпросът е към свещеника, не към нас.
Това предпочитаме да го чуете от нас
В Северозападна България няма крематориум; действащите са в София, Пловдив и Варна. Затова тук кремацията е по-бавната посока, а не по-бързата: тя е единственото погребване със законов максимум — не по-рано от двадесет и четири часа и не по-късно от осем дни след смъртта (Наредба № 2, чл. 20, ал. 2) — а урната се връща около две седмици по-късно. Ковчег пак се купува, документите са повече и се пътува два пъти. Това е избор какво искате, а не начин да се плати по-малко, и няма да го наречем другояче.
Начин на погребване, а не вид погребение
Това изречение изяснява по-голямата част от объркването. Кремацията е онова, което става накрая. Тя не е вид ритуал и не заменя ритуала: поклонение в обявения час, ритуал в същата зала, същите хора, същият ред на деня — всичко това може да го има и при кремация. Различава се краят, а не денят.
Какво прави Църквата при кремация, тук няма да прочетете, и това е нарочно: практиката се различава по храмове, синодално становище не сме намерили, а чуждо мнение, предадено като нейно, е точно видът услуга, от която семейството няма полза. Ако това има значение за вас, попитайте свещеника в първия ден, а не след като всичко е уговорено — обредът не е наш.
Два документа, а не един
За погребение стига препис-извлечението от акта за смърт. За кремация трябва и второ разрешение, по образец към наредбата, и подписът под него не е нито наш, нито на крематориума: слага го лекарят, установил смъртта, или този, извършил аутопсията. Тоест ако лекарят е в отпуск или смяната е сменена, кремацията чака него.
Крематориумът иска и да види кой я е поискал: съгласие и доказано родство, в оригинал, а не в снимка на телефон. Затова първият въпрос при кремация е кой има право да подпише и къде се намира той в момента. Ако е в чужбина или в болница, това мени целия ред и е по-добре да се каже в първия разговор.
Пътят, който няма как да се съкрати
Изгарянето се извършва само в специално построен за целта крематориум. Действащите в страната са три крематориума — в София, Пловдив и Варна. В Северозападна България няма. Това е всичко, което ще прочетете тук за разстоянието: километри не печатаме, защото зависят от маршрута и защото източниците се разминават.
Оттам нататък пътят е два курса — един с покойника и един за урната — и час в чужд дневник, в друг град. Ние уговаряме часа, вършим документите и караме. Какво става вътре в крематориума и по кои негови правила, не е наша работа и няма да ви бъде представено като наша.
Единственият срок с горна граница
Погребението няма законов максимум. Кремацията има: наредбата ѝ дава прозорец между двадесет и четири часа и осем дни след смъртта, при съхранение в хладилна камера. Тоест тук за пръв път се появява дата, която не е обичай, а срок — и той се брои от деня на смъртта, а не от деня, в който сте се обадили.
След това започва чакането за урната, което е около две седмици и не е наше, за да го скъсим. Ако около нея се прави събиране, не определяйте деня му, преди тя наистина да е при вас: помен, нагласен около урна, която още пътува, се мести, а поканените вече са уведомени.
Урната — къде може да отиде
Прахът се поставя в урна и оттам има няколко пътя: урнополагане в гробно място, урнов гроб или урнова ниша в колумбарийна стена — това са услуги и такси на общината, — или урната се предава на близките.
Разпръскването е позволено, и то на три места: на определените за целта места в гробищния парк, на открито в природата, или в частен имот извън населено място, като в последния случай трябва писменото съгласие на собственика на имота. Ако мястото има значение за семейството, помислете и за това дали ще може да се ходи там след години.
Струва си да попитате — нас или когото и да е друг
- Има ли писано или казано желание на човека за кремация?
- Кой е най-близкият роднина, който има право да подпише декларацията, и къде е той?
- Има ли документи за родство в оригинал, и у кого са?
- Ковчегът дървен ли е и без метални части, както го искат крематориумите?
- Къде ще се положи урната, и уговорено ли е това с гробищния парк?
Какво не правим
Всяко от тях е кратко и всяко е тук, защото някъде на някого е било казано обратното — в деня на погребение.
Ако искате и ритуал, може да го има
Изборът на кремация не решава нищо за деня. Кажете как искате да изглежда денят, а краят е отделен въпрос.