Как са направени снимките

Сайтът на една погребална агенция е предимно снимки, а снимките са мястото, на което сайт от този род лъже тихо. Затова си струва да се каже веднъж и на едно място какви са тези.

Защо са генерирани, а не заснети

Няма сграда на улица „Хан Аспарух“, която да се снима, защото тази агенция не съществува. Оттам оставаха два честни варианта и един нечестен.

Нечестният е обичайният: купуват се стокови снимки. Каталогът е пълен с тях — ръка на рамо над гроб, жена в черно, утешавана от мъж с костюм, ковчег под цветя със семейство на заден план. Това са снимки на действителни хора, повечето модели, но не всички, и да използваш най-лошия час на някой друг, за да рекламираш агенция, която не е погребала никого, е употреба, за която никой в кадъра не се е съгласявал. Това е и причината сайтовете на агенциите да си приличат.

Вместо това стаите бяха генерирани и после написани тук, вместо да се разчита, че никой няма да попита. Всяко правило по-долу струва на сайта по една снимка, която иначе би искал да има, и точно по това се познава, че е правило, а не предпочитание. Накратко:

• В нито един кадър няма скърбящ човек — на никакво разстояние и в никакъв план.
• Нито едно лице не е представено като лице на починал човек.
• Единствените хора в целия набор са шест портрета на екипа.
• В нито една снимка няма ковчег и няма урна.
• Никъде няма разчетим надпис и никъде паметникът не е предмет на кадъра.
• Няма табела от никакъв вид, включително по фасадата.
• В нито една стая няма религиозен знак, включително в ритуалната зала.

Петдесет и шест от кадрите не са правени за този сайт

Кадрите на този сайт са 89 и петдесет и шест от тях не са правени за него. Това е нещото, което тази страница казва, а английският оригинал няма как да каже. Сайтът е огледало на английски оригинал и част от снимките пътуват оттам: празни стаи, дърво, плат, свещ, светлина през прозорец. В тях няма нито надпис, нито човек, нито нищо, което да е американско — тоест те са същите снимки и на български сайт, а да бъдат генерирани наново е изгорено време за нищо.

Пренасянето обаче не става мълчаливо, защото точно така се получава лъжа без автор. Списъкът е бял, не черен: всеки пренесен кадър е изброен поименно, с изписана причина защо пътува, и каквото не е в списъка, не се пренася. Броенето също е отделно — пренесените се броят като пренесени, за да не може докладът на билда да твърди, че снимка, направена за друга държава, е направена тук.

Останалите са снети наново за България и причината не е патриотична, а фактическа: английските бяха неверни тук. Сводестите прозорци казват църква, а църквата е друга сграда с друга сметка. Редиците столове казват служба, а поклонението тук е минаване покрай ковчега за обявен час. Улицата беше американска улица, гробището беше западно, с положени плочи в трева, а знамето върху една от квадратните снимки беше американско. В тези случаи се поправя КАДЪРЪТ, а не изречението.

В нито един кадър няма скърбящ човек

Това е линията, около която е построен целият набор. Никакви опечалени, никакво погребение в ход, никакъв ковчег с хора около него, никакво дете на гроб, никаква ръка на рамо. Всяка стая на този сайт е празна и всеки стол в нея е незает.

Причината се казва с едно изречение: сайт, който показва най-лошия ден на някого, го гледа. Генерираният вариант е по-лош, а не по-добър, защото е измислена скръб, направена, за да продава нещо, а семейство, което чете този сайт в три през нощта, не бива да гледа снимка на самото себе си.

Празните стаи се оказаха и по-точната снимка. Онова, което една агенция представлява през по-голямата част от времето, са тихи стаи, които чакат.

Нито едно лице не е представено като лице на починал

Нито в образеца за некролог, нито върху паметна картичка, нито като снимка на стойка отпред. Генерирано лице, закачено за измислена смърт, е единственото, което този проект не би пуснал при никакви обстоятелства, и трите образеца са построени около отсъствието му: „ИМЕ ФАМИЛИЯ“ там, където стои името, „дд.мм.гггг“ там, където стоят датите, и празно поле там, където би стояла снимката.

Единствените хора са шест портрета на екипа

Това са живи професионалисти, снимани като професионалисти: изправени в стая, гледащи в обектива, вършещи работата, която страницата казва, че вършат. Това е единственият вид човек, който сайт като този може честно да покаже, и е единственият показан тук. Никой друг не се появява в никой кадър, на никакво разстояние, на фокус или извън него — нито фигура в дъното на коридор, нито силует на врата, нито хора, видени отзад.

Има още един кадър с човек в него и той е чифт ръце. Без лице, без обстановка и без някой, който би могъл да е. Ръцете са единственото изключение, което брифингът допуска, и то остана точно едно.

Портретите не носят нищо на ревера: нито значка, нито игла, нито табелка с име, нито бродерия. Това не е стилово решение. Реверът е точно формата, която кани значка на сдружение, а този сайт не твърди членство никъде, тоест снимките трябваше да се съгласят с думите. По същата причина в нито един кадър няма рамкиран документ на стена.

В нито една снимка няма ковчег и няма урна

Това изненадва хората и причините са две. Втората е истинската.

Първата е техническа. И двата предмета носят надпис като част от себе си — знак на производителя от вътрешната страна на капака, гравирана плочка отпред на урната, — а генератор, помолен за такъв предмет, ще достави и надписа, в уверената безсмислица, която пише вместо думи. Няма как да му се нареди да не го прави. Предмет, който кани текст, напуска кадъра, вместо да бъде увещаван.

Втората причина е доводът. Снимка на ковчег е снимка на покупка, а цялото твърдение на този сайт е, че покупката е най-малката част от онова, което едно семейство всъщност решава. Затова изборът е описан с думи. Архитектурата и цветята носят занаята тук — което впрочем правят и добрите агенции.

Никъде няма разчетим надпис и никъде паметникът не е предмет на кадъра

Надписът е целият смисъл на един паметник, тоест генериран паметник би бил измислено име с измислени дати върху измислен гроб — същият предмет като измисления некролог, само че в камък. Затова гробищните кадри са направени като алеи, порти, живи плетове и пътеки, което се оказа и по-достойната снимка, и онази, която повечето семейства биха предпочели да гледат.

После правилото трябваше да се стесни и стесняването си струва да се прочете, защото е частта, която повечето сайтове тихо биха пропуснали. Част от гробищните кадри се върнаха с далечни камъни под дърветата — извън фокус, дребни, без разчетим знак върху нито един, тоест точно това, което е едно гробище, гледано от портата. Останаха, а правилото беше стеснено до онова, което е вярно и може да се провери: никъде няма разчетим надпис и никъде паметникът не е предмет на кадъра. Няма го на преден план, няма го на фокус и не е назован в думите под нито една снимка.

Стесняването вместо изтриването е нарочно. Опасността никога не е бил камъкът, а буквите. Да се твърди по-силното правило, а да се пусне по-слабото, би било точно онова, срещу което съществува тази страница — обещание, което никой не е проверил, за снимки, които никой не е погледнал.

Същото правило за буквите махна и лентите от венците: няма панделка, няма картичка, няма име, изписано с цветя. Само цветя в проста ваза.

Няма табела и няма фасада с име

Действащата агенция има името си на витрината, на табела до тротоара и понякога на светеща кутия над входа. Тук вход има и улица има — офисът е магазин на улицата и точно така изглежда, — но върху него не пише нищо. Входът е сниман отвътре навън или отблизо, а уличните кадри гледат надолу по улицата.

Тясната причина пак е, че генерираният текст излиза като нещо с формата на текст. По-широката е, че табелата е твърдение, а снимката на табела е снимка на бизнес, който съществува.

Три неща минаха по същия път и по същата причина. В нито един кадър няма хартия: няма програма за реда на деня, няма книга, няма паметна картичка, няма етикет върху папка, а пюпитърът на страницата с некролозите е празен. В нито един кадър няма превозно средство, защото катафалката носи име отстрани и табела отзад — покритият вход е сниман, без нищо да стои под него. И нито една книга по нито един рафт не гледа към обектива.

Стените на залата са голи, защото залата не е наша

В нито една стая няма религиозен знак: нито кръст, нито икона, нито свещник с образ. Това не е нито удобство при генерирането, нито опит да не се засегне никой.

Ритуалната зала в гробищния парк е на общинското предприятие и в нея се правят и граждански ритуали. Опелото е в храма и храмът е друга сграда. Снимка, която тихо добавя знак на стената, е снимка на друго помещение — и изречението на страницата за залата би станало невярно, без някой да го е редактирал. Един дубъл беше отхвърлен точно за това: върна се с тъмна дървена плочка на стената, която се чете като икона.

Какво значи това за вас, докато го четете

Ако гледате този сайт като човек, който би купил такъв: стаите са дизайн, а не портфолио на действителен интериор, и нито една от тези снимки не е доказателство за каквото и да било. Това е честната версия, а снимките на сайта, който бихте купили, биха били на вашата сграда.

Ако сте тук, защото е починал някой: нищо от това няма значение за вас, а номерът в подножието на страницата не се вдига. Обадете се на действащ погребален агент във вашия град.