Погребение или кремация
Присъствие на кремация и последно виждане
Някои семейства искат да видят човека още веднъж, преди да тръгне; други искат да са там, когато започне. И двете са обикновени молби и не е нужно да се обясняват.
Какво включва и какво не включва
Първата колона е нашата работа и нашата сметка. Втората е или чужда сметка — на общинското предприятие, на храма, на крематориума, на каменоделеца, на заведението, — или нещо, което тази форма просто не съдържа. Каквото се купува от ваше име, се предава на цената, на която е купено.
Какво включва
- Кратко виждане преди тръгването, за толкова хора, за колкото поискате, и без определен ред
- Поклонение преди кремацията, без ритуал и без опело — общинското предприятие го организира като отделна услуга
- Питаме крематориума от ваше име дали и колко души може да присъстват, и ви казваме отговора такъв, какъвто е
- Пътуването дотам и обратно за онези, които ще присъстват, ако искате да не карате сами
Какво не включва
- Задължение да правите което и да е от двете. Повечето семейства не правят нито едно и няма нищо нередно в това.
- Не обещаваме, че ще стане. Редът е на крематориума и се иска от него; ние питаме, а отговорът не е наш.
Това предпочитаме да го чуете от нас
Ако някой в семейството трябва да присъства, кажете го в първия разговор, а не в деня. Крематориумът е в друг град, присъствието се уговаря предварително и се вписва в неговия дневник — тоест това е час, а не опашка, и се урежда преди да тръгнем, или не се урежда изобщо.
Две различни молби, които постоянно се бъркат
Първата е кратко виждане, преди човекът да тръгне: покойникът се показва за няколко минути на толкова хора, колкото поискате, без ритуал и без определен ред. То отговаря на въпрос, който някои хора не могат да оставят, докато не получат отговор.
Втората е присъствие в крематориума, когато кремацията започва. Има крематориуми, които го предлагат като отделна услуга, с помещение за целта. Обикновено са няколко души за няколко минути. Едното може да се направи тук, другото — само там, и това е най-практическата разлика между двете.
Редът е на крематориума, не наш
Различните крематориуми пускат различен брой хора и на различен етап; някои имат помещение точно за това, други нямат. Ние питаме от ваше име, но отговорът си е техен и никой не е длъжен да каже „да“. Затова е по-добре молбата да тръгне в първия ден, когато има време за втори въпрос, а не в деня на пътуването.
И една подробност, която семействата откриват късно: пътуват хора, не само покойникът. Кой ще кара, кой ще се върне същия ден и кой ще чака урната — това е част от същата уговорка и е по-добре да се реши на трезва глава, преди деня.
Ако обичаят в семейството иска някой да е там
Има семейства, в които се държи някой от рода да е присъствал, и това е причина, достатъчна сама по себе си. Ако при вас е така, кажете какво иска обичаят и колко време отнема, а ние ще питаме крематориума какво е възможно.
Никой тук няма да предполага какво изисква вашата вяра или вашият род. Ще питаме и ще предадем отговора; ако отговорът е „не“, ще го кажем на време, за да можете да решите нещо друго.
Мнозинството не иска нито едното, нито другото
Това е честният край на страницата. Повечето хора не пътуват до крематориума, не искат и последно виждане, и после не съжаляват. Нито едната молба, нито другата е дълг и нито едната не е знак за нещо — нито за близост, нито за липсата ѝ.
Написани са тук по друга причина: семейство, което не знае, че са възможни, няма как да ги поиска. А човек, който е искал да види баща си още веднъж и е разбрал седмица по-късно, че е можело, носи това дълго.
Какво не правим
Всяко от тях е кратко и всяко е тук, защото някъде на някого е било казано обратното — в деня на погребение.
Ако някой трябва да е там, кажете го рано
И присъствието, и виждането преди тръгването се уговарят предварително и се вписват в чужд дневник. Първият разговор е моментът да го кажете.