ул. „Хан Аспарух“ 5, Монтана 3400
За нас
Шестима души, всеки описан по това, което върши. Другото нещо, което такава страница обикновено казва, също е тук, малко по-надолу.
Никой не е описан с титла, която трябва да се проверява. Всяко от тези неща е работа, която някой върши през повечето дни, и частта от вашата седмица, която тя докосва.
Уговорките и нощните обаждания
Взима повечето първи обаждания през нощта и води уговорката оттам нататък — от деня и часа, които гробищната администрация дава, до последния подпис. Ако сте се обадили в три през нощта, най-вероятно сте говорили с него. Спи лошо и без това.
Документите и институциите
Носи съобщението за смърт до общината, взима преписите от акта за смърт и знае кое гише в кой ден работи и кой документ къде се търси, когато нещо се забави. Ако сте звънели за още един препис, говорили сте с нея.
Подготовка на покойника
Прави тоалета: къпане, обличане, бръснене, гримиране. Тя е причината хората да казват, че близкият им е изглеждал както винаги. Тази работа не е показана на нито една снимка на този сайт и няма да бъде — тя е нейна и е на човека, за когото се прави.
Транспорт и репатриране
Кара катафалката и урежда превозите: от адреса или от болницата до хладилната камера в гробищния парк, между градовете, и връщането на българин, починал в чужбина. Половината му седмица минава в чакане по телефона на едно разрешение, което издава друг.
Основателят
Отвори агенцията през 1997 г. и още идва всеки ден. Уговаря с гробищната администрация часа, мястото и изкопа, поръчва ковчезите и държи склада. По-голямата част от това, което останалите тук знаят, я знаят от него, включително коя дума не се казва на семейство в първия час.
Некролози, портрети и приемна
Пише, отпечатва и ламинира некролога, обикновено за един следобед, защото толкова има; прави и портрета на стойка. Дъщеря на Асен Кръстев и второто поколение тук. Тя вдига телефона в офиса и тя се обажда пак на четиридесетия ден, когато всички други вече са спрели.
Честната част
На страницата с хората всяка агенция държи един документ. В България такъв документ няма — нито у нас, нито у някой друг — и празно място на негово място би изглеждало като пропуск, вместо като истината. Затова е написано.
В България няма лицензионен режим за погребалните услуги. Затова тази агенция не може да ви покаже лиценз — и никоя друга не може: „лицензирана погребална агенция“ е израз без предмет. Няма държавен регистър на агенциите, няма задължителна квалификация за собственика или за служителите, няма изпит и няма камара, пред която някой да отговаря; законопроектът, който щеше да въведе всичко това, спря на първо четене и не е закон. Всеки търговец, вписан в Търговския регистър, може да отвори погребална агенция утре, и това важи за нас точно колкото за всички останали. Има и обратна страна: да се твърди, че търговец е лицензиран, когато лиценз няма, е заблуждаваща търговска практика при всички обстоятелства по чл. 68ж, т. 4 от Закона за защита на потребителите — тоест ако някъде видите такова твърдение, то не е предимство, а нарушение. Истинската ви защита е другаде и е по-голяма, отколкото изглежда, защото можете да я проверите сами: смъртта се констатира от лекар, а не от агенция; актът за смърт се съставя от общината и тя издава препис-извлечението безплатно, а този препис е самото разрешение за погребение (чл. 61, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация), тоест никоя агенция не може да застане между вас и този документ; катафалката подлежи на държавен здравен контрол от Регионалната здравна инспекция; потребителският закон ви дава писмен договор и документ за платеното; а тарифата на общинското предприятие е публична и се гласува от Общинския съвет. И понеже това е демонстрационен сайт: никой от описаните на тази страница хора не съществува, никой от тях не държи лиценз, защото такъв няма, и никой не вдига телефона.
Предпочитаме да забележите тази липса, вместо да я запълним. Ако тази седмица е починал някой, вероятно четете три или четири такива сайта един след друг, и разликата между тях си струва да е пред вас: няма да намерите лиценз на нито един от тях, защото такъв не се издава. Каквото можете да проверите, е друго — че фирмата е вписана в Търговския регистър, че ви дават договор на хартия и документ за платеното, и че цената, която ви казват, е крайната.
Националното право не изисква квалификация за собственика на агенция, за служителя, за гробаря или за балсаматора. Изпит няма, камара няма, регистър на агенциите няма. Има професионална квалификация „организатор на обредно-ритуални дейности“ и тя е истинска — но не е условие да упражняваш занаята никъде в страната, никой от описаните по-горе не я държи и никой тук няма да я представи като допуск.
Каквото имаме вместо това, е брой години и брой погребения, и нито едното, нито другото е гаранция. Затова единственото, което ви предлагаме да проверите, е как говорим с вас в първия разговор.
Който вдигне, когато позвъните, остава с вас. Това е цялата уговорка тук и е нещото, което семействата забелязват най-често — обикновено след две седмици, когато осъзнаят, че не им се е наложило да обясняват майка си на втори непознат.
Името на този човек получавате при първото обаждане и после отново, написано, върху документите. Ако е извън града, ви казват кой го замества и защо, вместо да го откриете, като звъннете и чуете чужд глас. Ако предпочитате да говорите с друг — а за това има добри причини, включително че вече сте се срещали с един от нас и не искате да го правите пак — кажете го и се урежда без разговор по въпроса.
Какво прави този човек, е тясно и си струва да е ясно. Взима данните, които актът за смърт иска, подава ги, гони подписа, който се чака, вади преписите, уговаря деня и часа с гробищната администрация и стои отзад в залата, за да не се налага нищо да минава през вас. Не води обреда, не съветва по наследството и не ви казва каква е таксата за гробното място, защото нея я определя общината.
По-голямата част от часовете тук минават, когато семейството го няма. Смърт в два през нощта значи, че някой става, кара и прибира човек, и го прави така, че на семейството да не му се налага да си го представя после. Това се случва всеки ден от годината, включително в дните, в които офисът е затворен.
На покойника не се прави нищо извън нужното, за да бъде запазен, без вашето съгласие, а семейство, което е отказало нещо, не бива питано за него втори път. Тоалетът на покойника не е показан на нито една снимка на този сайт и няма да бъде.
Хладилна камера ние нямаме. Камерата, която можем да ви посочим, е на гробищния парк и е на общинското предприятие; ние уреждаме извозването дотам и вадим покойника в деня на погребението. Това е разликата между „наше“ и „уредено от нас“ и я пишем, защото се бърка често.
Телефонът се вдига по всяко време на всеки ден, от човек, чието име ще получите в същия разговор. По него не се решава нищо.