Траурна агенция в Монтана и телефон, който се вдига в три през нощта
Погребална агенция в Монтана. Погребение и кремация, документите от съобщението за смърт до разрешението за погребение, и телефон, на който отговаря човек по всяко време на нощта.
Ако току-що е починал някой, обадете се преди всичко друго.
000 000 000 — вдига се по всяко време на всеки ден. По този разговор не се решава нищо.
Телефонният номер на този сайт е образец и никой не го вдига. Ако е починал някой и в момента ви трябва погребален агент, обадете се на действаща агенция във вашия град.
Какво наистина се решава тази нощ
Тази нощ се решават три неща: кой лекар ще констатира смъртта, къде ще престои покойникът до сутринта и на кого се обаждате — а последното може да се промени и утре. Ковчегът, залата, кой ще говори и кого ще повикате са за утре, на светло и с човек до вас; паметникът не е и за утре — той се поставя след шест до дванадесет месеца, когато пръстта слегне. Другото обаче е честно да го знаете отсега: у нас погребението обикновено е на третия ден, броен от деня на смъртта, тоест разполагате с около два дни, а не със седмица. Затова не бързаме с вас, а вместо вас.
Откъде се започва
Първите часове, според това къде е починал човекът
Първото обаждане е различно вкъщи след дълго боледуване, вкъщи при внезапна смърт, в болница, в дом за стари хора и в чужбина. При очаквана смърт вкъщи се търси личният лекар, а не спешният телефон — и точно тази разлика прави тежката нощ малко по-лека. Всеки от случаите е описан изцяло на страницата за първите часове.
Вкъщи, след дълго боледуване
Обадете се на личния лекар. Смърт, настъпила извън лечебно заведение, се установява от лекар, а при липса на лекар — от фелдшер. Лекарят попълва „съобщение за смърт“ в три екземпляра — единият е за общината и обикновено се носи от близките. Това е листът, на който виси всичко останало, и до него не се стига по спешност, а по телефона на лекаря. Ако е нощ, празник или лекарят не може да дойде, обадете ни се: осигуряваме лекар, който да констатира смъртта.
Вкъщи, внезапно или неизяснено
Обадете се на 112. При насилствена или неизяснена смърт се намесва разследващ орган и се назначава съдебномедицинска експертиза. Тялото се предава за погребение след разрешение на прокурора, и до този момент то не е при нас и не е при вас. Срокът за акта за смърт не ви наказва за това: когато се налага съдебномедицинско освидетелстване, актът се съставя и по-късно, без решение на съда, а органът, назначил експертизата, издава документ за причината за забавянето. Обадете ни се въпреки всичко — ще ви кажем какво се случва и ще чакаме заедно.
В болница
Не се уговаряйте с никого в коридора. Смъртта се установява от лекуващия или от дежурния лекар, а съобщението за смърт се издава от лечебното заведение. Покойникът остава в болничната морга, докато го потърсите. Никой в болница, в морга или в социално заведение няма право да избере агенция вместо вас, и не сте длъжни да ползвате онзи, който се е появил или чийто телефон са ви подали. Изберете сами и се обадете, когато сте решили.
В дом за стари хора или в социално заведение
Кажете на дежурния, после се обадете. Заведението има ред за това и обикновено вече е потърсило лекаря, който установява смъртта. Понякога подканват близките да посочат агенция веднага, на място. Може да отложите този разговор за сутринта и може да промените избора си след това — нищо не е решено, докато не сте подписали.
В чужбина
Обадете се, преди да сте се уговорили за каквото и да е там. Пренасянето на покойник от чужбина минава през документи и на двете държави и не се урежда за един ден. За заявлението наредбата приема пълномощно или копие от договора с погребалната агенция, тоест не е задължително да ходите при нотариус, преди да тръгнем. Ако тялото пристигне без чуждестранен акт за смърт, длъжностното лице по гражданското състояние предава придружаващите документи на лечебно заведение, което установява причината и издава съобщение за смърт. Погребението тук няма как да е на третия ден и никой не бива да ви обещава дата, докато документите не са налице.
Всичко останало на този сайт е вариация на един от тях. Нито един не е по-достоен от другите, а решението, което мести сбора най-много, не е ковчегът: то е кое се взима от общинското предприятие и кое от частна агенция.
Обичайната форма. Покойникът е там, поклонението е един обявен час в деня на погребението, ритуалът е в ритуалната зала на гробищния парк, в храма или на самия гроб, и оттам всички отиват до гробното място. Часът зависи и от общинското предприятие, което стопанисва парка, а не само от нас.
Обичаят е погребението да е на третия ден, броен от деня на смъртта — тоест около два дни. Това е обичай, а не законов срок.
Всичко, което има погребението — поклонение, ритуал, същата зала или същият храм — а после крематориум вместо гроб. В Северозападна България няма крематориум, затова се пътува до друг град и обратно. Ковчег пак се купува, искат се декларация за съгласие и документи за родство, а урната се връща по-късно и обикновено се пътува втори път за нея.
Кремацията се извършва не по-рано от двадесет и четири часа и не по-късно от осем дни след смъртта — Наредба № 2, чл. 20, ал. 2. Урната идва след около две седмици.
Взимаме покойника, изваждаме документите и кремацията се извършва без събиране. Семейства я избират, защото починалият е искал така, или защото роднините са пръснати по света. Помен или панихида може да се направи по-късно, където поискате, с нас или без нас.
Същият срок и същият път като кремацията с ритуал. Отпада ритуалът, не разстоянието — и няма да го представим като начин да се плати по-малко.
Този сайт не изписва нито една цена, и това е решение, а не пропуск. „Траурна агенция Монтана“ е демонстрация; всяко число тук би било измислено, а измислена цена на погребение е по-лоша от никаква, защото някой ще планира по нея — и ще го направи за около два дни, колкото има. Това, което действаща агенция ви дължи вместо число на чужд сайт, е ценоразпис: на видно място в офиса или като брошура, дадена преди услугата и при плащането ѝ (ЗЗП чл. 24, ал. 1), и крайна цена, в която вече са ДДС и всички такси (ЗЗП чл. 27, ал. 2).
Това, което можем да ви кажем, е кое мести сбора, а него почти никой не го казва: първо колко от погребението се взима от общинското предприятие и колко от частна агенция, после погребение или кремация. В Северозападна България няма крематориум, тоест кремацията значи път до друг град и обратно.
Потребителският закон дава на всеки няколко неща, за които не се моли: ценоразпис на видно място, крайна цена с ДДС и всички такси в нея, копие от подписания договор. И обратното, което се казва по-рядко: няколко неща, които семействата смятат за право, у нас не са. Двете половини са един списък и стоят една до друга.
Погребална агенция в България е офис, а не сграда с параклис. Ритуалната зала е на общинското предприятие, опелото е решение на храма, гробът е в гробищния парк, а при нас се сяда, урежда се и се подписва. Всеки от кадрите отдолу казва чия е стаята.
Ритуалната зала в гробищния парк
На общинското предприятие
Залата не е наша. Тя е в гробищния парк в квартал „Младост“ и се стопанисва от общинското предприятие, което дава и часа, и мястото, и издава сметката за нея. Поклонението се прави в един час, обявен предварително в некролога, и трае около половин час: хората минават покрай ковчега, повечето стоят прави и после тръгват след него към гроба. Вечер за посещения, втора вечер и обявени часове за посещение няма — това е американски обичай, който тук не съществува. Каквото е наше в тази зала, е обличането ѝ: драперията на ковчега, венците и цветята, портретът на стойка, озвучаването с музикален запис, свещникът, столовете за възрастните — носим ги, вместо да разчитаме на залата — и човек от нас, който стои там през целия половин час, за да не се налага семейството да движи каквото и да било. Стаята е чужда. Половинчасовият ред в нея е наш и това е разликата, за която ни плащате.
Църквата
На храма
Опелото е решение на храма, не наше, и никоя агенция не може да ви го обещае. Таксите на храма, на свещеника и свещите се плащат отделно и на място — те не минават през нашата сметка и ние не слагаме нищо върху тях. Ако семейството иска опело, уговорката е с храма; ние караме, носим, чакаме отвън и после тръгваме към гроба. Общинското предприятие също подсигурява отец за опело и това стои в неговия платен списък — тоест дори тази уговорка не е нещо, което само една фирма в града може да направи. И понеже въпросът се задава винаги: за достъпността на храма питайте в самия храм, и го питайте преди деня.
Домът
Ваш
Старият ред е тялото да остане една нощ вкъщи и близките да се сбогуват там. Той не е изчезнал и агенциите в този край продължават да го изброяват сред местата, на които може да бъде ритуалът. Ако семейството го иска, се урежда: носим драперията, свещника, стойката за портрета и столове, и на другия ден изнасяме всичко обратно. Домът е ваш и в него ние сме гости, а не разпоредители. Тук се пада и трапезата. В Монтана салон за раздаване няма — общинският ценоразпис изобщо няма такъв ред, а частен в града не е обявен. Затова поменът е вкъщи или в ресторант, а от нас идват житото, питката и раздавките, и уговорката с ресторанта, ако не искате да я правите сами.
Гробът
На общината — право на ползване, а не собственост
Гробното място не е купено и не е наше — то е право на ползване, дадено от общината срещу такса по нейната наредба, а изкопът, спускането и заравянето са работа на гробарите на общинското предприятие. Ритуалът може да е и само тук, без зала и без храм, и това е напълно обичайно. Нашата работа на гробното място е дребна и се вижда чак когато я няма: навес, ако вали, дъска по калното, столове за възрастните, лентите на венците, и някой от нас, който стои отстрани и знае реда, за да не пита никой от семейството какво следва. Часът се дава от гробищната администрация. Ние ще ви го кажем такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ви се иска.
Офисът на улицата
Наш
Това е самата фирма: магазин на улицата, с витрина, с телефон на нея и с човек вътре в работно време. Отвън се вижда изложената част — ковчези, кръстове, венци, урни, драперии и рамки за портрет — и това е нормално тук, а не показно. Отзад са принтерът и ламинаторът, на които се печатат некролозите в същия следобед, складът е на друг адрес, а катафалката е в гаража. И четирите неща, които на един американски сайт биха стояли на тази страница, тук ги няма и е по-честно да го прочетете, отколкото да се чудите: няма параклис, няма стая за поклонение, няма салон за помени и няма наша хладилна камера. Камерата, която можем да ви посочим, е на гробищния парк; ние уреждаме извозването дотам и вадим покойника в деня на погребението. Нито една агенция в Монтана не обявява собствена зала — ако някой ви каже друго, попитайте къде е тя.
Стаята с масата
Наш
Маса, а не гише. Гишето има страна, от която се стои прав, и страна, от която се решава; масата няма. Тук се сяда, пише се на лист какво ще се случи в кой ден и в кой час, и листът остава у вас, независимо дали ще поръчате нещо. Уговорката отнема около час и половина и не се подписва в същия час, ако не искате. А ако не можете да дойдете — заради възраст, заради работа или заради това, че къщата не бива да остава празна — идваме у вас. Това е обичайното, а не изключението.
Съобщението за смърт, актът за смърт в общината и препис-извлечението от него — то е разрешението за погребение и общината го издава безплатно (ЗГР чл. 61, ал. 1) — после преписите, които ще потрябват на банката, на нотариуса и на НОИ. Това е черната работа, тя е по-голямата част от занаята и точно там семейството усеща разликата.
Голяма част от този занаят в Монтана го върши общинското предприятие: гробищният парк, ритуалната зала, изкопът, регистърът, часът, некролозите — и обикновен ковчег с кръст, който то осигурява безплатно за всички граждани. Питайте кое е негово и кое е наше, преди да сте платили каквото и да било. Ние ще ви го кажем и без да питате, защото това е и границата на нашата собствена сметка.
Изброени са девет неща, всяко със собствена страница, защото най-лошата версия на всяко от тях е онази, която семейството научава в самия ден. За няколко от тях може да чуете точно обратното.
Не продаваме гробното място, не определяме причината за смъртта, не водим ритуала и не осигуряваме свещеника, не даваме правни съвети и не наричаме един телефонен разговор психологическа подкрепа. Това не е скромност. То е единственият начин да прецените какво тежи останалото на този сайт.
Хората тук
Тук работят шестима души, и един от тях води уреждането от първото обаждане до последния подпис
Стоян Дамянов
Уговорките и нощните обаждания
Взима повечето първи обаждания през нощта и води уговорката оттам нататък — от деня и часа, които гробищната администрация дава, до последния подпис. Ако сте се обадили в три през нощта, най-вероятно сте говорили с него. Спи лошо и без това.
Маргарита Тодорова
Документите и институциите
Носи съобщението за смърт до общината, взима преписите от акта за смърт и знае кое гише в кой ден работи и кой документ къде се търси, когато нещо се забави. Ако сте звънели за още един препис, говорили сте с нея.
Донка Ангелова
Подготовка на покойника
Прави тоалета: къпане, обличане, бръснене, гримиране. Тя е причината хората да казват, че близкият им е изглеждал както винаги. Тази работа не е показана на нито една снимка на този сайт и няма да бъде — тя е нейна и е на човека, за когото се прави.
Пламен Йотов
Транспорт и репатриране
Кара катафалката и урежда превозите: от адреса или от болницата до хладилната камера в гробищния парк, между градовете, и връщането на българин, починал в чужбина. Половината му седмица минава в чакане по телефона на едно разрешение, което издава друг.
Асен Кръстев
Основателят
Отвори агенцията през 1997 г. и още идва всеки ден. Уговаря с гробищната администрация часа, мястото и изкопа, поръчва ковчезите и държи склада. По-голямата част от това, което останалите тук знаят, я знаят от него, включително коя дума не се казва на семейство в първия час.
Ралица Гергова
Некролози, портрети и приемна
Пише, отпечатва и ламинира некролога, обикновено за един следобед, защото толкова има; прави и портрета на стойка. Дъщеря на Асен Кръстев и второто поколение тук. Тя вдига телефона в офиса и тя се обажда пак на четиридесетия ден, когато всички други вече са спрели.
Току-що почина близък вкъщи. На кого се обаждам първо?
Ако смъртта е очаквана и е настъпила вкъщи, обадете се на личния лекар, а не на спешния телефон. Той установява смъртта и попълва съобщението за смърт — листът, на който виси всичко останало. Ако е нощ, празник или лекарят не може да дойде, обадете се на нас и осигуряваме лекар, който да констатира смъртта. Ако смъртта е внезапна или неизяснена, наберете 112. В болница или в социално заведение смъртта се установява от техния лекар и покойникът остава при тях, докато го потърсите — там не бързайте за нищо.
Трябва ли да решим всичко тази нощ?
Не всичко, но по-малко чака, отколкото ви се иска. Тази нощ се решават три неща: кой лекар ще констатира смъртта, къде ще престои покойникът до сутринта и на кого се обаждате — а последното може да се промени и утре. Ковчегът, залата, кой ще говори и кого ще повикате са за сутринта, на светло и с човек до вас. Паметникът не е и за утре: слага се след шест до дванадесет месеца, когато пръстта слегне.
Кога ще бъде погребението и кой определя деня?
Обичаят у нас е погребението да е на третия ден, броен от деня на смъртта — тоест около два дни. Това е обичай, а не законов срок. Законът дава долна граница: не по-рано от двадесет и четири часа след установяването на смъртта и след като препис-извлечението е в ръцете ви. Законов максимум за погребение няма, а четиридесет и осем часа, за които често се говори, са срокът за акта за смърт, не за погребението. Денят и часът се дават от гробищната администрация, а не от нас, и няма да ви обещаем час, преди да е даден.
Колко струва погребение?
На този сайт няма нито едно число за пари и това е решение, а не пропуск: сайтът е демонстрационен и всяка сума тук би била измислена. Полезното, което можем да ви кажем, е формата на сметката, и тя не е една. Плаща се на агенцията, на общината, на храма, при кремация и на крематориума, а по-късно и на каменоделеца. Най-често семейството е сметнало само първата от тях. Действащата агенция ви дължи ценоразпис — на видно място в обекта или като брошура, дадена преди услугата и при плащането ѝ, по чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на потребителите — и крайна цена, в която вече са ДДС и всички такси (чл. 27, ал. 2).
Вярно ли е, че общината осигурява ковчег безплатно?
Да. Общинското предприятие „Обреден дом“ осигурява обикновен ковчег с кръст безплатно за всички граждани, без право на замяна — това стои в неговия правилник, чл. 4, т. 6, и правилникът е публичен документ, който можете да прочетете сами. Перото, което другаде е най-голямото, тук се дава даром от общината. Ако искате друг ковчег, той се купува — от нея или от нас. Пише го тук, защото агенция, която го премълчи, ви е продала нещо, което вече сте имали.
Кремацията ли е по-евтиният избор?
Не разчитайте на това и няма да ви го обещаем. В Северозападна България няма крематориум; най-близкият е в друг град, тоест към решението се прибавя път в двете посоки, а обикновено и втори път по-късно за урната. Ковчег пак се купува и се искат декларация за съгласие и документи за родство. Кремацията има и срок, какъвто погребението няма: извършва се не по-рано от двадесет и четири часа и не по-късно от осем дни след смъртта, по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2. Иска се и отделно разрешение за кремация, подписано от лекар. Ние сме посредник при кремацията и го казваме, вместо да я представим за наша.
Седмиците след погребението обикновено са по-тежки от седмицата преди него
Обажданията спират горе-долу там, където става трудно, а календарът продължава: деветият ден, четиридесетият, годината. Тези текстове са писани за онзи период, а не за първата седмица.
Повечето хора не казват нищо, защото се страхуват да сбъркат думата — а мълчанието е по-лошо от почти всяка сбъркана дума. Българският има готови изречения точно за този случай, „Бог да го прости“ и „Поклон пред светлата му памет“, и да ги кажете не е бедност на думи.
Не са етапи и не е график. Това е календарът, който семейството наистина изкарва — деветият ден, четиридесетият, шестият месец, годината и задушниците — и какво носи всеки от тях, за да не дойде най-тежкото и като изненада.
От другата страна няма никого. Това е демонстрационен сайт. „Траурна агенция Монтана“ не е действаща агенция, никой не вдига телефона, изписан тук, и нищо, уговорено през този сайт, не стига до човек. Ако е починал някой и ви трябва погребален агент, обадете се на действаща агенция във вашия град.
Снимките на този сайт са генерирани, а не заснети. Няма сграда, която да се снима, а стокова снимка от истинско погребение би била значително по-лош отговор. И част от кадрите не са правени за този сайт: те идват от английския оригинал на демонстрацията — празни стаи, светлина през прозорец, дърво и плат, без човек, без надпис и без улица — и са пренесени тук по списък, а не преснети наново. Има отделна страница за това как са направени и какво нарочно липсва във всички.
Ако трябва да говорите с някого сега
Телефонът се вдига по всяко време на всеки ден. По този разговор не се решава нищо и нищо, казано в него, не е окончателно.