Репатриране — от чужбина и в чужбина

Изнасяне от България: разрешението е на инспекцията

Пренасянето на покойник от България в друга държава се допуска с разрешение на директора на съответната регионална здравна инспекция. Подава се заявление по образец, а към него се прилагат копие от съобщението за смърт, актът за смърт или препис-извлечението, копие от документа за самоличност на починалия, разрешението за кремация, ако е правена, удостоверение от лекар със специалност „Съдебна медицина“, ако е имало аутопсия, и пълномощно или копие от договора с агенцията, когато заявлението се подава от нас.

Наредбата дава на инспекцията кратък срок — проверката и произнасянето се броят в часове, а не в дни. Това е добра новина и си струва да се знае предварително: тясното място при репатрирането рядко е тук. Дългата част е другата държава.

Ковчегът: как се затваря и пред кого

Ковчегът за международен превоз не е ковчегът за погребение и не се избира по каталог, а по описанието в наредбата. Затваря се херметически или се запоява и се пломбира, и това става в присъствието на представител на Агенция „Митници“, след като държавен здравен инспектор е проверил какво се поставя вътре.

Пишем го, защото това е стъпката, която семейството не вижда и после плаща. Щом пломбирането е пред двама души от две различни служби, то има ден и час, а ден и час значи, че може да се попита кога ще стане — на нас или на всяка друга агенция.

Как се проверява една оферта за репатриране

Три израза се срещат толкова често, че минават за закон: „погребален паспорт“, „цинков ковчег, защото конвенцията го изисква“ и „разрешение за приемане на тленните останки в България“. И трите пъти верният въпрос е един и същ — по кой член, — и трите пъти отговорът е, че такъв член няма.

Верните документи са два и се броят на пръсти: за изнасяне — разрешението на регионалната здравна инспекция; за внасяне — онова, което пише в следващия раздел. Всичко останало, което ви е предложено, е или услуга, или измислица, и този въпрос разделя двете за половин минута.

Внасяне в България: списъкът е кратък

При репатриране на покойник от друга държава на територията на България тленните останки се придружават от смъртен акт или друг документ, в който е посочена причината за смъртта, и от документ на компетентните органи на съответната държава, че останките не представляват епидемиологична опасност. Това е списъкът.

Отделно от превоза стои вписването на смъртта в България. Заверен препис или извлечение от чуждия акт се предава на българския дипломатически или консулски представител, или направо в общината по постоянния адрес, с превод. Кога е нужна легализация и кога не зависи от държавата; питайте консулството за конкретната, а ако е имало смърт без чужд акт за смърт, редът е още един и се минава през общината.

Държавата не плаща, а един официален израз е неточен

Министерството на външните работи съдейства с контакти и с канал, по който близките да внесат средства, но самото репатриране е възможно само ако разходите са осигурени от семейството. Държавата не поема транспорта. Актът за смърт, издаден от местните власти, се легализира при нужда чрез българското дипломатическо представителство.

И една подробност, която си струва да знаете, преди да ви я използват: на официална страница пише, че репатриране се извършва „само от лицензирани траурни агенции“. Лицензионен режим за погребални услуги в България няма. Такъв документ не може да ви покаже нито тази агенция, нито която и да е друга, защото няма кой да го издаде. Това е записано и обяснено при хората, които работят тук.

Кой посреща от другата страна

Най-дългите забавяния при репатриране рядко стават в инспекцията. Стават на летището: пратка, пристигнала без назначен получател, стои, докато някой не се появи с документи. Затова вземете името, адреса и телефона на фирмата отсреща още в началото и ни ги дайте — семействата обикновено ги намират по роднини, а не по нас, и това е напълно нормално.

Другото, което се урежда по-лесно рано, е кой от семейството пътува, с какъв документ и с какъв билет. Около този човек се подрежда редът на всичко останало: понякога покойникът се задържа тук, за да се пътува заедно, понякога тръгва напред.