За нас
Къде има подкрепа
Седмиците след погребението обикновено са по-тежки от седмицата преди него, а обажданията спират горе-долу тогава, когато става трудно. Това е обичайно и изненадва всички. И още нещо, което е по-добре да го чуете от нас: в България няма установен ред човек да бъде насочен нанякъде след загуба. Няма брошура, която да ви подадат на вратата, защото такава брошура не съществува. Ето какво все пак има.
Седмицата преди погребението има форма. Има обаждания, има документи, има хора, които пристигат, има ден, до който се стига. Тя е изтощителна и е ужасна, но поне е пълна. После денят минава, роднините се прибират, житото свършва и всички, които са звънели по два пъти на ден, решават, че най-тежкото е зад гърба ви.
Обикновено не е. Периодът, който изненадва хората, започва към шестата седмица и продължава месеци, а почти никой не ги предупреждава. Затова тази страница съществува и е писана за март, а не за седмицата на погребението.
Четири неща, които съществуват, и как се различават
Наричат се с една и съща дума и не са едно и също. Да знаете кое от тях търсите, спестява месец търсене на грешното място.
Личният лекар
Ако сънят е изчезнал, ако яденето е изчезнало или ако скръбта е станала нещо, което не прилича на тъга — това е медицински въпрос и заслужава медицински отговор. Личният лекар е вратата към специалист и е най-краткият път, който съществува.
Хората, които и без това са около вас
Семейството, съседите, храмът, читалището. У нас голяма част от тази работа я върши самият календар: на деветия и на четиридесетия ден някой идва, готви се жито и се сяда на маса. Никой не го нарича подкрепа и то не е терапия, но е единственото нещо в цялата тази история, което е направено така, че да ви държи.
Психолог или психотерапевт
Съществува и се плаща. Не е организирано в услуга за скърбящи и не е сигурно, че в града има свободен човек. И една подробност, която е по-добре да знаете предварително: закон за психолозите в България няма и държавен регистър на психолозите няма, тоест „лицензиран психолог“ също е израз без предмет. Питайте за образование и за практика — това са нещата, на които има отговор.
Група за подкрепа
Групите за загуба не са установена практика у нас и няма да ви посочим такава в Монтана, защото не знаем да има. Ако намерите, най-често ще е онлайн и водена от различни хора с различна подготовка. Проверете кой я води, преди да отидете втори път.
Как се разпознават
Грубата проверка е от какво е направено трудното. Ако е самота — няма на кого да кажете името ѝ, няма кой да иска да го чуе пак — стая с хора в същото положение прави повече от час със специалист и не струва нищо. Ако е нещо, което не можете да кажете пред хора, които са го познавали, това е за човек отвън. Ако е тялото, а не седмицата — сънят е изчезнал, яденето е изчезнало, или има плоскост, която не прилича на тъга — това е медицински въпрос и отива при лекар пръв, а не последен.
Повечето хора имат нужда от повече от едно, в различни моменти, и редът рядко е този, който са очаквали.
Какво правим ние, изцяло
Списъкът е кратък и нарочно не е удебелен. Всичко в него е истинско и нищо в него не е повече, отколкото звучи.
- Обаждаме се веднъж около четиридесетия ден и веднъж на годината, освен ако не ни помолите да не го правим
- Напомняме датите на помените и на задушниците, ако искате да ви ги напомняме — забравянето им разстройва хората повече, отколкото очакват
- Ако не искате да сте вкъщи, седнете при нас в офиса, без уговорка и без да обяснявате защо
И какво това не е
Нищо от това не е психологическа помощ и никой тук не е психолог. Ние сме хората, които организираха погребението — това ни прави полезни през първата седмица и почти безполезни през март. Закон за психолозите няма и регистър няма, тоест няма и кой да ни провери какво твърдим; отказваме го, защото не умеем да го правим, а не защото някой ни спира.
Казваме го направо, защото другото е по-лошо от безполезно. Агенция, която напише „психологическа подкрепа“ на сайта си, обикновено описва едно обаждане и един списък, а семейство, което го прочете като терапия, чака нещо, което няма да дойде, вместо да отиде и да намери онова, което съществува.
И понеже се среща често: закон за психолозите в България не е приеман и държавен регистър на психолозите няма. Тоест „лицензиран психолог“ е израз без предмет, точно както „лицензирана погребална агенция“. Ако търсите човек, питайте за образование и за практика — това са нещата, на които има отговор.
Обаждаме се веднъж около четиридесетия ден и веднъж на годината, напомняме датите на помените, ако искате, и можете да седнете в офиса без уговорка. Нищо от това не е психологическа помощ и няма да го наречем така. Закон за психолозите няма и държавен регистър на психолозите няма, тоест няма и кой да провери такова твърдение — включително нашето.
- Не сме психолози — По-дългата версия на тази граница и защо казването ѝ на глас е полезната част.
Първата година, грубо
Не е разписание и не са етапи. Това е, което семействата ни разказват после, достатъчно често, за да си струва да се запише.
Първите три дни
Нищо не работи както трябва и точно тогава се решава всичко. Погребението обикновено е на третия ден, броен от деня на смъртта, тоест решенията, за които другаде има седмица, тук се вземат за два следобеда.
До четиридесетия ден
Документите пристигат един по един, всеки от различно гише, и умората от тях изненадва хората повече от самото погребение. Помените на деветия и на четиридесетия ден дават на тези седмици форма. После обажданията спират.
От третия до шестия месец
Обикновено най-тежкото, и точно тогава всички наоколо смятат, че вече сте добре. В този период стои и единственото решение, което не е било за два дни: паметникът се поставя чак след като пръстта слегне, обикновено между шест и дванадесет месеца.
Първата година
Годишният помен идва по-бързо, отколкото очаквате. Страхът от деня почти винаги е по-тежък от самия ден.
Нищо от това не е предписание и нищо не е цел. Някои намират втория месец за по-тежък от шестия, а на други годишнината минава като обикновен четвъртък. Записано е само защото хората, които го преживяват, често мислят, че го правят погрешно — а да знаеш, че плоските месеци са обичайната форма, струва нещо само по себе си.
- Първата година — Дългата версия, месец по месец, включително документите, за които никой не предупреждава, и годишнината.
- Какво се казва — За хората около вас, които в повечето случаи искат да помогнат и не знаят как.
- Как се говори с деца — Ясни думи вместо меки, и защо меките създават проблема.
Тук не е назована нито една организация. Тази страница не назовава организация, сдружение, група или телефонна линия, по същата причина, поради която страницата за гробищата не назовава гробище: измислена фирма, закачила истинско име за себе си, намеква връзка, за която никой не е питал. И втора причина, която е по-важна: установен ред човек да бъде насочен нанякъде след загуба у нас не е намерен, и да се измисли такъв тук би било по-вредно от липсата му.
Ако месеците след погребението са частта, в която сте
Можете да се обадите само за това и за нищо друго. Няма какво да се урежда и няма какво да се купува, и не е странно да го направите година по-късно.