Погребение или кремация
Кремация без ритуал
Взимаме покойника, изваждаме документите, кремацията се извършва и урната се връща при вас. Няма поклонение и няма ритуал — нито тук, нито другаде, освен ако не направите нещо сами по-късно.
Какво включва и какво не включва
Първата колона е нашата работа и нашата сметка. Втората е или чужда сметка — на общинското предприятие, на храма, на крематориума, на каменоделеца, на заведението, — или нещо, което тази форма просто не съдържа. Каквото се купува от ваше име, се предава на цената, на която е купено.
Какво включва
- Взимане по всяко време на денонощието и грижа за покойника до тръгването
- Всички документи: акта за смърт и препис-извлечението, разрешението за кремация, декларацията за съгласие и документите за родство
- Превозът до крематориума и връщането на урната
- Помен или панихида по-късно, ако решите — където поискате, с нас или без нас
Какво не включва
- Поклонение, ритуал, зала, носачи и коли за семейството.
- Балсамиране. При тази форма няма за какво.
- Самата кремация и таксата ѝ, които са на крематориума в другия град.
Това предпочитаме да го чуете от нас
Това не е евтиният подразбиращ се избор и няма да го представим така. Пътят до крематориума е същият, ковчег пак се купува, документите са същите и урната се чака толкова, колкото и иначе. Отпада ритуалът, не разстоянието. Хора я избират, защото починалият е искал така или защото роднините са пръснати по света — това са причини, и те са достатъчни сами по себе си.
Какво точно се случва
Обаждате се, в който и да е час. Взимаме покойника оттам, където е, и уреждаме престоя до тръгването. Документите се вадят в следващия ден или два, защото без тях кремация не започва. После е пътят до другия град, а урната се връща при вас.
Това е всичко. Никой не присъства и единствените решения, които се искат от семейството, са тези, без които документите не могат да се довършат. Обикновено са три: кой подписва, каква урна и къде отива тя след това.
Какво отпада, казано направо
Няма поклонение — нито в зала, нито другаде. Няма ритуал, няма носачи, няма коли за изпращачите и няма зала за наемане. Няма балсамиране, защото няма за какво.
Ковчег обаче пак се купува. Законът не изисква ковчег за кремация, но крематориумите го изискват по свои правила и това не се променя от липсата на ритуал. Не отпада и чакането за урната.
Трите причини, които хората казват
Първата е, че човекът е искал така. Много често го е казвал години по-рано и много често неудобството на семейството е с желанието, а не с формата. Да изпълниш нечие желание не е да направиш по-малко за него.
Втората е, че роднините са пръснати по света. Когато никой не е на един ден път, погребение вдругиден е събиране, на което почти никой не може да дойде — а тук роднината в чужбина получава около ден предупреждение, не четири.
Третата са парите, и за нея се говори без притеснение от двете страни. Само че тук тя не води където обикновено я водят: пътят до крематориума е същият и се брои на километър, ковчег пак се купува, а урната пак трябва да отиде някъде — в гробно място или в ниша, по общинската тарифа. Отпада ритуалът, не разстоянието. Затова няма да ви я предложим като начина да се плати по-малко.
Помен по-късно, ако решите
Тази форма не отменя календара. Четиридесетият ден и годината идват независимо от това какво е станало в първата седмица, и повечето семейства правят помен и панихида по-късно — където поискат, с нас или без нас. Помените са отделна страница, защото са отделен ред.
И никой не дължи обяснение за избора си. Ако някой в рода поиска такова, най-краткият верен отговор е, че така е поискал починалият, или че така е могло — и двете са достатъчни.
Какво не правим
Всяко от тях е кратко и всяко е тук, защото някъде на някого е било казано обратното — в деня на погребение.
Ако това е, което искате, тръгва още днес
Иска най-малко от семейството и започва с едно обаждане. Ако решите да има помен по-късно, той остава отворен колкото трябва.