Ритуалът
Ритуалът в деня на погребението
Ритуалът, който повечето хора си представят: покойникът е там, семейството е отпред, а след това всички отиват до гробното място. Става на едно от четири места — и нито едно от тях не е наше.
Какво включва и какво не включва
Първата колона е нашата работа и нашата сметка. Втората е или чужда сметка — на общинското предприятие, на храма, на крематориума, на каменоделеца, на заведението, — или нещо, което тази форма просто не съдържа. Каквото се купува от ваше име, се предава на цената, на която е купено.
Какво включва
- Уговаряме деня и часа с общинското предприятие, което стопанисва гробищния парк и дава ритуалната зала
- Аранжираме мястото: драпиране на ковчега, венците и лентите, портретът на стойка, свещите, столове за възрастните
- Озвучаване с музикален запис, ако ще има музика, и навес на гроба, ако вали
- Наш човек стои там през цялото време, за да не се налага семейството да разпорежда каквото и да било
Какво не включва
- Самата зала. Тя е на общинското предприятие в гробищния парк и се плаща на него, не на нас.
- Опело не се обещава. Свещеникът и таксата са на храма; ние уговаряме часа и съдействаме, а решението е на храма.
- Гражданският ритуал. Води го обредник на общината и е нейна услуга по нейната тарифа.
- Църковен отговор. Кой ден и кой час се служи, решава свещеникът; има дни, в които Църквата не служи панихида.
Това предпочитаме да го чуете от нас
Тази агенция няма обредна зала и няма да се прави, че има — в град с размера на Монтана това се проверява за половин ден. Ритуалът е в ритуалната зала на гробищния парк, в църква, в дома или на гроба, и стаята е чужда във всичките четири случая. Нашето е да я подредим, да докараме всичко навреме и да стоим там до края.
Редът на деня, от първия час до трапезата
Денят има четири части и почти винаги вървят в един и същ ред. Поклонението в обявения час. Ритуалът — опело в храма или в залата, или граждански ритуал. Изпращането до гробното място. И трапезата след това, която е и първият помен.
Поклонението е обявеният час и трае към половин час; хората минават, стоят прави и си тръгват. Ритуалът е между двадесет минути и час, според това кой го води и къде. Изпращането до гробното място е кратко, а редът на процесията в православния обичай е свещеникът отпред, след него жената с житото, после мъжът с кръста и накрая ковчегът. Ако някой от рода иска да носи кръста или житото, кажете го предварително — на самото място вече е късно да се подрежда.
Помолете най-близките да дойдат по-рано от останалите. Този половин час преди хората върши повече работа от която и да е друга част на деня: тогава се решава кой с кого влиза, кой ще говори и кой ще довърши вместо него, ако не може. Семейство, което пристига заедно с всички, изкарва целия ритуал в догонване на самото себе си.
Коя стая какво предполага
Залата в гробищния парк се наема от общинското предприятие за обявения час, и е на същото място, на което е и гробът — тоест никой не пътува между двете. Храмът е отделна сграда, отделен час и отделна такса, платена там. Домът значи стълби, паркиране и съседи, и е най-тежкият вариант за организиране, макар да е най-топлият. Гробът е на открито и няма стени — гробното място е общинско и не се купува.
Питайте ни какво предполага всяка от четирите, преди да изберете: разстоянието, стъпалата, местата за сядане и това колко време хората ще стоят на открито, се менят с всяка. Каквото вършим ние, е едно и също и в четирите случая — подготвяме стаята, докарваме всичко навреме и стоим там до края.
Опелото и гражданският ритуал не са едно и също
Опелото е църковна служба и се извършва от свещеник. Часът се уговаря с храма, таксата се плаща там, на място, и не минава през нашата сметка. Ние съдействаме за часа и закарваме всичко и всички дотам, но обредът не е наш и няма да го обещаваме — ето защо. Има и дни, в които Църквата не служи панихида; кой ден и кой час се служи, решава свещеникът.
Гражданският ритуал е другото и е услуга на общината: води го обредник на общинската обредна служба, в ритуалната зала или на гроба, по общинската тарифа. Двете се смесват постоянно, включително от хора, които уреждат погребение за първи път, и разликата има значение, защото се уговарят с различни хора и се плащат на различни места.
Кой носи, кой говори и кой музика пуска
Носачите се уговарят предварително — наши хора, хора на гробищния парк, или мъжете от рода. И трите се случват. Кажете кое от тях искате в първия разговор, а не в деня, и предупредете човека, който ще носи, поне един ден по-рано. Който е казал „да“ и на сутринта разбере, че не може, трябва да може да се откаже, без никой да прави от това въпрос.
За говоренето важи същото: който ще каже нещо, да си го напише и да го отпечата достатъчно едро, за да го чете без очила, и да даде копие на още един човек, който е готов да се изправи и да го довърши. Ако ще има музика, тя е запис и се пуска от нашата уредба — донесете я или ни кажете какво да намерим, но го решете, преди да тръгнем.
Струва си да попитате — нас или когото и да е друг
- Кой ще носи, и попитан ли е на глас, или така сме предположили?
- Кой ще говори, и кой ще довърши вместо него, ако не може?
- Каква музика, в какъв ред, и кой я носи?
- Идва ли някой, който не може да стои прав или да върви по неравно?
- Къде отиват хората след това, и пише ли го на некролога?
Какво не правим
Всяко от тях е кратко и всяко е тук, защото някъде на някого е било казано обратното — в деня на погребение.
Ако още решавате дали изобщо да има ритуал
Няма грешен отговор и никой тук няма да ви бута към по-голямото. Опишете семейството по телефона и ще ви кажем какво всъщност включва денят.