Телефон по всяко време 000 000 000
Траурна агенция Монтана Погребение и кремация
000 000 000
Празна стая с висок прозорец, вътре няма нищо

За нас

Къде се извършва ритуалът

Шест места, описани по това какво се случва на всяко от тях и чие е то — защото само две от тях са наши.

Такава страница на американски сайт се казва „сградата“ и изброява параклис, стаи за поклонение, приемна и семейна стая. Тук тя не може да се казва така, защото българската траурна агенция е офис, а не погребален дом.

Ритуалът се извършва другаде: в общинската ритуална зала в гробищния парк, в храм, у дома или на самия гроб. Затова страницата изброява МЕСТА, а не стаи, и за всяко от тях казва чие е и кой издава сметката за него. Това е неудобно за реклама и полезно за човек, който за първи път урежда погребение.

Шест места

Само две от тях са наши, а на четири нямаме никакво право да ви обещаваме нищо. Затова е написано под всяка снимка, вместо да се разбере в деня.

Празна зала, снимана отзад — редици столове покрай гола стена

Ритуалната зала в гробищния парк

На общинското предприятие

Залата не е наша. Тя е в гробищния парк в квартал „Младост“ и се стопанисва от общинското предприятие, което дава и часа, и мястото, и издава сметката за нея. Поклонението се прави в един час, обявен предварително в некролога, и трае около половин час: хората минават покрай ковчега, повечето стоят прави и после тръгват след него към гроба. Вечер за посещения, втора вечер и обявени часове за посещение няма — това е американски обичай, който тук не съществува. Каквото е наше в тази зала, е обличането ѝ: драперията на ковчега, венците и цветята, портретът на стойка, озвучаването с музикален запис, свещникът, столовете за възрастните — носим ги, вместо да разчитаме на залата — и човек от нас, който стои там през целия половин час, за да не се налага семейството да движи каквото и да било. Стаята е чужда. Половинчасовият ред в нея е наш и това е разликата, за която ни плащате.

Сметката за мястото издава: Общинското предприятие — по тарифа, която се гласува от Общинския съвет и е публична

Малък двор след дъжд, мокър плочник и празна пейка

Църквата

На храма

Опелото е решение на храма, не наше, и никоя агенция не може да ви го обещае. Таксите на храма, на свещеника и свещите се плащат отделно и на място — те не минават през нашата сметка и ние не слагаме нищо върху тях. Ако семейството иска опело, уговорката е с храма; ние караме, носим, чакаме отвън и после тръгваме към гроба. Общинското предприятие също подсигурява отец за опело и това стои в неговия платен списък — тоест дори тази уговорка не е нещо, което само една фирма в града може да направи. И понеже въпросът се задава винаги: за достъпността на храма питайте в самия храм, и го питайте преди деня.

Сметката за мястото издава: Храмът — на място и отделно; през нашата сметка не минава нищо от него

Домашна маса, подредена за трапеза, никой около нея

Домът

Ваш

Старият ред е тялото да остане една нощ вкъщи и близките да се сбогуват там. Той не е изчезнал и агенциите в този край продължават да го изброяват сред местата, на които може да бъде ритуалът. Ако семейството го иска, се урежда: носим драперията, свещника, стойката за портрета и столове, и на другия ден изнасяме всичко обратно. Домът е ваш и в него ние сме гости, а не разпоредители. Тук се пада и трапезата. В Монтана салон за раздаване няма — общинският ценоразпис изобщо няма такъв ред, а частен в града не е обявен. Затова поменът е вкъщи или в ресторант, а от нас идват житото, питката и раздавките, и уговорката с ресторанта, ако не искате да я правите сами.

Сметката за мястото издава: За самата стая никой. Ресторантът, ако трапезата е там

Покрит навес пред вход, под него няма нищо

Гробът

На общината — право на ползване, а не собственост

Гробното място не е купено и не е наше — то е право на ползване, дадено от общината срещу такса по нейната наредба, а изкопът, спускането и заравянето са работа на гробарите на общинското предприятие. Ритуалът може да е и само тук, без зала и без храм, и това е напълно обичайно. Нашата работа на гробното място е дребна и се вижда чак когато я няма: навес, ако вали, дъска по калното, столове за възрастните, лентите на венците, и някой от нас, който стои отстрани и знае реда, за да не пита никой от семейството какво следва. Часът се дава от гробищната администрация. Ние ще ви го кажем такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ви се иска.

Сметката за мястото издава: Общината за таксата по наредбата си, общинското предприятие за изкопа

Улична витрина на партера, гледана отвън, без хора пред нея

Офисът на улицата

Наш

Това е самата фирма: магазин на улицата, с витрина, с телефон на нея и с човек вътре в работно време. Отвън се вижда изложената част — ковчези, кръстове, венци, урни, драперии и рамки за портрет — и това е нормално тук, а не показно. Отзад са принтерът и ламинаторът, на които се печатат некролозите в същия следобед, складът е на друг адрес, а катафалката е в гаража. И четирите неща, които на един американски сайт биха стояли на тази страница, тук ги няма и е по-честно да го прочетете, отколкото да се чудите: няма параклис, няма стая за поклонение, няма салон за помени и няма наша хладилна камера. Камерата, която можем да ви посочим, е на гробищния парк; ние уреждаме извозването дотам и вадим покойника в деня на погребението. Нито една агенция в Монтана не обявява собствена зала — ако някой ви каже друго, попитайте къде е тя.

Сметката за мястото издава: Ние — и само за това, което сме свършили

Овална маса до прозорец с два стола, върху нея няма нищо

Стаята с масата

Наш

Маса, а не гише. Гишето има страна, от която се стои прав, и страна, от която се решава; масата няма. Тук се сяда, пише се на лист какво ще се случи в кой ден и в кой час, и листът остава у вас, независимо дали ще поръчате нещо. Уговорката отнема около час и половина и не се подписва в същия час, ако не искате. А ако не можете да дойдете — заради възраст, заради работа или заради това, че къщата не бива да остава празна — идваме у вас. Това е обичайното, а не изключението.

Сметката за мястото издава: Никой. За срещата и за листа, който отнасяте от нея, не издаваме сметка

Около едно погребение сметка издават пет различни

Ние сме една от тях. Това е най-полезното изречение на цялата страница и е причината тя да съществува в този вид.

Кой издава сметка около едно погребение в Монтана
КойЗа какво
ОбщинатаТаксата за правото на ползване на гробното място и разрешението за строителни дейности върху него. И двете са по наредба, приета от Общинския съвет, и наредбата е публична.
Общинското предприятиеРитуалната зала, хладилната камера, катафалката в парка, изкопът и заравянето, гробарите, а по избор и некрологът, житото и тоалетът на покойника. То прави погребения точно както ги правим ние.
ХрамътОпелото, свещеникът и свещите, ако ритуалът е в църква. Плаща се на място. Ние не слагаме нищо върху тази сума и тя не влиза в нашата сметка.
КаменоделецътПаметникът. Той не е за тази седмица: слага се, след като пръстта слегне, обикновено между шест и дванадесет месеца по-късно, и това е единственото решение в цялата история, за което имате време.
НиеКовчегът и принадлежностите, ако ги вземете от нас, тоалетът на покойника, превозът, обличането на залата, документите и организацията на деня. Толкова, и нищо повече.

Ако поменът е в ресторант, сметките стават шест. Никоя от тези суми не минава през нашата и ние не слагаме нищо върху тях — а когато плащаме нещо от ваше име, го връщаме в документа такова, каквото е било.

Обратното също е вярно и се казва тук, а не на дребно: обикновен ковчег с кръст общинското предприятие осигурява безплатно, за всички граждани, по своя правилник. Ако това ви е достатъчно, никой няма да ви убеждава в друго.

Пътят през деня, по места

Не разписание, а последователност. Полезна е с това, че показва колко пъти семейството стъпва на място, което не е на никого от нас двамата.

  1. Домът или болницата

    Оттам тръгва всичко и там е покойникът в първия час. Мястото е ваше или на лечебното заведение. Ние идваме, когато ни се обадите, по всяко време.

  2. Офисът на улицата

    Тук се сяда на маса и се урежда денят. Мястото е наше и е единственото на този списък, което е. Ако не можете да дойдете, идваме у вас.

  3. Хладилната камера в гробищния парк

    На общинското предприятие. Наша камера нямаме и няма да наречем чужда своя. Ние уреждаме извозването дотам и вадим покойника в деня на погребението.

  4. Ритуалната зала или храмът

    И двете са чужди — залата е на предприятието, храмът е на храма. Часът за залата се дава от гробищната администрация, а опелото е решение на храма, не наше.

  5. Гробът

    Правото на ползване е дадено от общината срещу такса по нейната наредба, а изкопът, спускането и заравянето са работа на гробарите на предприятието. Ритуалът може да е и само тук, без зала и без храм.

  6. Трапезата

    Вкъщи или в ресторант. Салон за раздаване в Монтана няма — нито общински, нито частен — и е по-добре да го прочетете сега, отколкото да го търсите в четвъртък.

Каквото добавяме ние по този път, е избор, човек, който вдига по всяко време, превозът и тичането по институциите. Не добавяме монопол върху нито едно от местата и няма да се преструваме, че е така.

  • Ритуалната зала — Залата в гробищния парк: чия е, какво носим в нея и защо поклонението е половин час.
  • Как се стига — Офисът, гробищният парк и как се стига до всеки от тях.
  • Достъпност — Какво има при нас, какво няма, и кои прагове не са наши, за да ги обещаваме.

Ако предпочитате да видите, вместо да четете

Можете да минете през офиса по всяко време в работния ден, включително преди да е починал някой и включително ако после изберете друга агенция. Никой няма да тръгне след вас.

000 000 000 Как се стига