На практика
Документите, по ред
Седем стъпки, в реда, в който наистина се случват. Част от тях са наши, а останалите са на лекаря, на общината или на прокурора — и да знаете коя коя е, е по-голямата половина от това седмицата да е по-малко объркана.
Редът е полезната част
Всяка стъпка чака предишната
Това не е списък със задачи, които могат да се разделят и да се вършат едновременно. Всяка от тях иска горната да е готова, затова никой не може да започне отдолу и да върви нагоре, а забавяне най-горе мести всичко под него със същия брой дни.
-
Съобщението за смърт
Лекарят или фелдшерът, установил смъртта
Смъртта се установява от лекар, а извън лечебно заведение и при липса на лекар — от фелдшер. В болница това прави лекуващият или дежурният лекар. Той попълва „Съобщение за смърт“ в три екземпляра: първият отива при длъжностното лице по гражданското състояние в общината, вторият — в РЗИ, третият остава при него. Това е първият документ и без него нищо след него не тръгва. Не е наш, не минава през нас и не можем да го ускорим. Основанието е Наредба № 14 от 2004 г., чл. 2 и чл. 4.
-
Когато смъртта е неизяснена
Разследващият орган и съдебният лекар
При насилствена или съмнителна за насилие смърт се назначава съдебномедицинска експертиза, а тялото се предава за погребение след разрешение на прокурора. Колко ще трае, не зависи от вас, от общината и най-малко от нас, и никой честен агент няма да ви каже ден. Законът за гражданската регистрация признава точно този случай: когато се налага съдебномедицинско освидетелстване, актът за смърт може да се състави и след срока, без решение на съда, а органът, назначил експертизата, издава документ за причината за забавянето — чл. 54, ал. 2.
-
Актът за смърт
Длъжностното лице по гражданското състояние в общината
Съставя се въз основа на съобщението за смърт не по-късно от четиридесет и осем часа след настъпването на смъртта — Закон за гражданската регистрация, чл. 54, ал. 1. Това е срокът, който се бърка най-често: той е за акта, не за погребението. Пропуснат срок извън случая с експертизата става работа за съда, и това не е теория — случва се на български семейства. Занесете документа за самоличност на починалия; длъжностното лице го изпраща в най-близкото районно управление на МВР (чл. 61, ал. 3). Носете и своите лични карти.
-
Препис-извлечението от акта за смърт
Общината го издава; ние можем да отидем за него
Тук е най-полезното изречение на страницата. Отделен документ „разрешение за погребение“ няма. Препис-извлечението от акта за смърт представлява разрешението за погребение и се издава безплатно от общината — Закон за гражданската регистрация, чл. 61, ал. 1. Ако някой поиска пари за „разрешението“, попитайте за кой документ говори. И още: законът изрично допуска този препис да се издаде и на трето лице, без нотариално заверено пълномощно (чл. 61, ал. 2). Затова можем да го вземем вместо вас, докато вие сте другаде — не защото имаме привилегия, а защото ал. 2 е писана точно за агента или съседа.
-
Часът, гробното място и гробищният регистър
Гробищната администрация на общината; ние го уговаряме с нея
В Монтана гробищният парк в квартал „Младост“ се стопанисва и управлява от общинското предприятие „Обреден дом“. Там се определят часът и мястото на погребението, там се попълва гробищният регистър и там се плаща таксата за ползване на гробното място. Ние отиваме, уговаряме и подреждаме всичко наоколо — но часът е техен, не наш, и затова няма да ви го обещаем, преди да е даден. Когато е даден, ще ви го кажем такъв, какъвто е.
-
Ако ще има кремация — още два документа
Лекарят подписва разрешението; останалото събираме ние
Кремацията иска препис-извлечението и още едно: разрешение за кремация по образец, подписано от лекаря или фелдшера, установил смъртта, или от лекаря, извършил аутопсията — Наредба № 2 от 2011 г., чл. 20, ал. 1. Крематориумът иска и декларация за съгласие от близките, и оригинални документи за родство. И за разлика от погребението, тук законът има краен срок: кремация се извършва не по-рано от двадесет и четири часа и не по-късно от осем дни след смъртта, при съхранение на тялото в хладилна камера (чл. 20, ал. 2).
-
Наследството
Не сме ние
Нотариусът, банките, имотът, данъците. Не сме юристи и не сме счетоводители и ще ви го кажем, вместо да гадаем. Единственото полезно, което можем да направим за тази част, е да не ви липсват документи от акта за смърт: те се издават на наследниците на починалия (чл. 88а, ал. 1, т. 3), а всяка общинска администрация може да ги издаде от националния електронен регистър на актовете за гражданско състояние (чл. 88б) — тоест не сте вързани за общината, съставила акта.
Какво чака какво
Отделен документ „разрешение за погребение“ няма
Стъпка четири горе го казва и си струва да се прочете два пъти, защото прави веригата с един документ по-къса, отколкото я описват чуждите сайтове. Няма четвърта хартия с това име, няма отделно гише, на което се чака за нея, и няма отделна такса. Който е чел за това на чужд сайт, търси втори документ, който тук просто не съществува.
Прочетено наопаки, оттук идва и отговорът на въпроса, който всяко семейство задава пръв — кога може да е погребението. Преписът излиза от акта, актът излиза от съобщението за смърт, а съобщението го попълва лекарят. Забави ли се горе, се бави и погребението, и това не е забавяне, което някой може да скъси: нито ние, нито гробищният парк, нито второ обаждане. Не определяме причината за смъртта и не можем да я ускорим: смъртта се установява от лекар. При неизяснена смърт решава прокурорът. Никой от двамата не работи за нас.
Каквото правим вместо чакане, е да ходим и да питаме. Някой оттук минава през общината, вместо да остави документа да лежи в папка, и ви казва докъде е стигнало в деня, в който помръдне, а не в края на седмицата. Каквото няма да направим, е да ви дадем ден, който документът още не поддържа. Не обещаваме дата, преди лекарят, общината и гробищният парк да я допуснат — часовникът тук е къс и не е наш. Ще ви казваме честно докъде е стигнало, всеки ден.
И една подробност за начина, по който това се продава. Ходенето до общината е наша работа и я вършим; безплатен обаче го прави законът, не ние, и затова преписът не е перо в нашата сметка. Да се представи като своя оферта нещо, което законът и без това дава даром, е нарушение по Закона за защита на потребителите, чл. 68ж, т. 10 — и това е добър въпрос към всеки, който ви предложи да „извади разрешението“ срещу пари.
Обичаят е погребението да е на третия ден, броен от деня на смъртта. Това е обичай, а не законов срок: законът дава само долна граница — не по-рано от двадесет и четири часа — и няма максимум, а четиридесет и осем часа, за които се говори, са срокът за акта за смърт. Денят и часът ги дава гробищната администрация, след като препис-извлечението е издадено. Дотогава ви казваме честен диапазон, а не дата.
Границата
Докъде стигат нашите документи и къде започва наследството
Между документите по смъртта и документите по наследството минава граница, а отвън тя не се вижда. Затова е начертана тук: същите седем стъпки, подредени по това чия работа е всяка.
Кое вършим ние
- Препис-извлечението от акта за смърт. Общината го издава; ние можем да отидем за него
- Часът, гробното място и гробищният регистър. Гробищната администрация на общината; ние го уговаряме с нея
- Ако ще има кремация — още два документа. Лекарят подписва разрешението; останалото събираме ние
Кое не е наше — и ще ви го кажем
- Съобщението за смърт. Лекарят или фелдшерът, установил смъртта
- Когато смъртта е неизяснена. Разследващият орган и съдебният лекар
- Актът за смърт. Длъжностното лице по гражданското състояние в общината
- Наследството. Не сме ние
Наследниците, завещанието, нотариусът, банката, жилището, данъците: нищо от това не е наше. Не сме вашият адвокат, вашият нотариус или вашият счетоводител, и предпочитаме да го кажем направо на вашата маса, отколкото да опитаме и да сгрешим уверено.
Уверен грешен отговор, изречен в кухнята на опечалено семейство, е истинска вреда и се дава лесно. Затова тук отговорът е кратък: не знаем, питайте нотариус или адвокат. Каквото можем, е да ви кажем кои преписи от акта за смърт ще ви потрябват и че всяка общинска администрация може да ги издаде — не само тази, в която е съставен актът.
Частта, която надживява погребението
Преписът е това, с което върви всичко след него
Почти всичко, което едно семейство урежда след погребението, се урежда с този документ в ръка. Общината го издава и общината взима решението за него; ние можем да отидем и да го вземем, докато вие сте другаде.
Кратката версия е, че два преписа стигат за обикновено семейство — единият за погребението, вторият за всичко след него — и че американският въпрос „колко да поръчам“ тук просто не се задава: актът е безплатен, преписът също, а ако потрябва още, се вади пак. Дългата версия, включително кой има право на препис и кога се иска нотариално заверено пълномощно, е на своя страница.
- Преписи от акта за смърт — кой ги издава, на кого, колко да поискате и защо вторият не е същият случай като първия.
- Помощи и пенсии — какво реално се полага на семейството, кой го дава и в какъв срок се иска.
- Какво ни трябва от вас — какво да намерите вкъщи и какво да донесете на срещата за уреждане.
Ако не сте сигурни докъде е стигнало
Обадете се и попитайте. Ще ви кажем при кого е документът в момента, какво чака него и коя част от това никой не може да ускори.