Погребение или кремация
Погребение
Онова, което правим ние, и онова, което прави общината, са две различни сметки и два различни дневника. Кое кое е — в това е почти цялото объркване около този ден.
Какво включва и какво не включва
Първата колона е нашата работа и нашата сметка. Втората е или чужда сметка — на общинското предприятие, на храма, на крематориума, на каменоделеца, на заведението, — или нещо, което тази форма просто не съдържа. Каквото се купува от ваше име, се предава на цената, на която е купено.
Какво включва
- Тоалет на покойника — къпане, обличане, бръснене и гримиране — и ковчегът, който сте избрали
- Катафалката, носачите и превозът в града
- Ходим до общината вместо вас за препис-извлечението от акта за смърт: то се издава безплатно от общината, представлява самото разрешение за погребение, и агенцията може да го получи без пълномощно
- Стоим с вас в гробищния парк и говорим с бюрото му, за да не го правите вие
Какво не включва
- Гробното място. То е общинско и не се купува: плаща се такса за право на ползване, определена с наредба на Общинския съвет.
- Изкопът, спускането, заравянето и оформянето на гробното място — работа и тарифа на общинското предприятие в парка.
- Обикновеният ковчег с кръст, който общинското предприятие осигурява безплатно на всеки гражданин, без право на замяна. Той е негов, а не наш, и вие решавате дали изобщо искате друг.
- Надгробният паметник. Прави го каменоделец — друг занаят, друга сметка — и се слага след шест до дванадесет месеца, когато пръстта слегне.
Това предпочитаме да го чуете от нас
Ако семейството вече има гробно място, намерете хартията за него, преди да правите каквото и да е друго. Повечето забавяне при погребение е общината да установи на чие име е правото на ползване и допустимо ли е второ погребване — а изваждането на останки, за да се ползва пак същото място, се разрешава най-малко осем години след последното погребване (Наредба № 2, чл. 25, ал. 1). На този въпрос не отговаряме ние.
Правото на ползване, и листът, който го доказва
Гробното място не се купува и не се наследява като вещ: върху него се придобива право на ползване срещу такса, определена с наредба на Общинския съвет. Затова първият въпрос на гробищния парк не е чий е гробът, а на чие име е правото и допустимо ли е погребване в същото място — а отговорът е в един лист, който обикновено никой не помни къде е.
Къде излиза хартията: в папката с документите за жилището, при удостоверението за брак, в чекмеджето с квитанциите, в стара чанта в дъното на гардероба. Ако никой не може да я намери, се звъни на бюрото на гробищния парк с фамилията и приблизителната година на последното погребване — регистърът им обикновено помни по-добре от семейството, а едно обаждане в първата сутрин спестява дни.
Изкопът и дневникът са на общинското предприятие
Изкопаването, спускането, заравянето и оформянето на гробното място са работа на общинското предприятие, което стопанисва парка, по неговата тарифа и в неговия дневник. Същото важи за ритуалната зала и за катафалката в парка. Ние сме там с вас и говорим с бюрото, за да не го правите вие, но не ние определяме кога има ред.
Затова денят и часът се потвърждават оттам, а не от нас, и затова никой тук не обещава дата, преди тя да е вписана. Обичаят е на третия ден и обикновено се получава — но „обикновено“ не е обещание, а дата, дадена, за да успокои, и после отнета, значи да се звъни повторно на всички.
Ковчегът, който общината дава без пари
В повечето страни ковчегът е най-голямото перо в сметката за погребение. Тук общинското предприятие осигурява безплатно обикновен ковчег с кръст, без право на замяна, на всеки гражданин — тоест най-скъпото решение другаде тук може изобщо да не е решение. Каквото се избира над това, е избор, а не необходимост, и никой не бива да ви го представя иначе — кое е нашето и кое чуждо е отделна страница точно заради този ред.
И понеже се среща: да се рекламира като своя оферта нещо, което законът или общината и без това дават безплатно, е заблуждаваща търговска практика по Закона за защита на потребителите. Ако някой ви „осигури“ безплатния ковчег срещу пари, това не е услуга.
Препис-извлечението е разрешението за погребение
Отделен документ „разрешение за погребение“ няма. Препис-извлечението от акта за смърт представлява самото разрешение и се издава безплатно от общината — така пише в Закона за гражданската регистрация. Веригата има един документ по-малко, отколкото повечето хора очакват, и това е добрата новина в целия ред.
Същият закон позволява агенцията да го получи, без да сте я упълномощавали нотариално, и точно това правим: отиваме вместо вас. Ако някъде ви предложат „изваждане на разрешение за погребение“ като своя платена услуга, питайте за кой документ става дума — страницата за преписите казва кои и колко ще ви трябват после.
Кое се решава днес и кое чака месеци
Законът поставя долен праг: погребва се най-рано двадесет и четири часа след установяване на смъртта и след като препис-извлечението е в ръцете ви. Горен срок за погребение няма. Погребение по-късно от четиридесет и осем часа се разрешава, при условие че се вземат мерки за съхранение — хладилна камера или консервация. Тоест прагът от четиридесет и осем часа включва задължение, а не забрана, а обичаят на третия ден си остава обичай.
И едно нещо, което наистина не е за тази седмица: паметникът. Той е работа на каменоделец — друг занаят и друга сметка — и се слага след шест до дванадесет месеца, когато пръстта слегне. За строителни дейности по гробното място се иска разрешение от общинското предприятие. Никой не бива да ви продава паметник в първата седмица, а дотогава на гроба стои кръстът или надгробният знак, за да може мястото да се намери.
Струва си да попитате — нас или когото и да е друг
- Има ли семейството гробно място, и къде е документът за него?
- На чие име е правото на ползване, и този човек жив ли е?
- Колко погребения има вече в това място и кога е било последното?
- Какво иска гробищният парк за строителни дейности по мястото?
- Коя част от сметката е на предприятието и коя е наша?
Какво не правим
Всяко от тях е кратко и всяко е тук, защото някъде на някого е било казано обратното — в деня на погребение.
Първата работа е хартията за гробното място
Ако някой мисли, че семейството има гробно място, започнете оттам, преди каквото и да е друго. Ще се обадим в бюрото на парка заедно с вас.