Ритуалът
Ритуал само на гроба
Без зала и без процесия отнякъде. Всички се събират в гробищния парк, ритуалът е при самия гроб и това е цялото.
Какво включва и какво не включва
Първата колона е нашата работа и нашата сметка. Втората е или чужда сметка — на общинското предприятие, на храма, на крематориума, на каменоделеца, на заведението, — или нещо, което тази форма просто не съдържа. Каквото се купува от ваше име, се предава на цената, на която е купено.
Какво включва
- Превозът до гробищния парк, носачите и спускането
- Столове за онези, които не могат да стоят прави, и навес, ако вали
- Четиво, молитва или музикален запис — толкова кратко или толкова пълно, колкото решите
- Опело на гроба, ако така се уговори с храма — свещеникът служи и на гробища
Какво не включва
- Ползването на ритуалната зала. Ако не се ползва, не се плаща — таксата е общинска и се дължи само за залата.
- Изкопът, спускането и оформянето на гробното място. Това е работа на общинското предприятие в парка, по неговата тарифа.
- Гробното място. То е общинско и не се купува от нас.
Това предпочитаме да го чуете от нас
По-кратко е и е по-просто, но в лош януари е тежко за възрастните хора, а те са мнозинството от идващите. Общинската зала е на същото място и се наема отделно; питайте ни за нея, преди да решите, вместо след това.
Колко трае всъщност
От събирането до тръгването обратно към колите обикновено минават двадесет минути до половин час. Това не е съкратено погребение, а друга форма: няма процесия отникъде, няма зала, няма влизане и излизане. Хората се събират в гробищния парк, отиват до гроба и всичко става там.
Подхожда на семейство, което иска нещо малко, и на такова, което вече се е събрало другаде. Не подхожда на много хора: тридесет души, застанали на открито, не чуват този, който говори, и няма къде да седнат, ако не сме донесли столове.
Времето навън е целият риск
Няма стени. Навесът покрива семейството и този, който води ритуала, и почти нищо друго. Столовете излизат по подразбиране, а не по молба, и никога не стигат за всички — затова са за онези, които най-трудно стоят прави.
Жегата през юли е също толкова тежка за възрастен човек, колкото и януари, и е по-опасна, защото никой не се сеща да предупреди за нея. Меката пръст поглъща токчета. Кажете на хората предварително за обувките и за връхната дреха: звучи като дребнавост и е разликата между това осемдесетгодишен човек да остане до края или да се върне в колата.
Редът на самия гроб
Ако има опело, свещеникът служи и на гробища. В православния ред след четивото се полива елей, пепел и житни зърна, после пръст, а хората хвърлят по шепа. Кръстът или надгробният знак се слага на главата на гроба още същия ден; паметникът е друго нещо и е след месеци.
Ако няма да има свещеник, ритуалът се води от обредник на общината или изобщо не се води — и двете са редовни. Никой не е длъжен да говори и никой няма да ви каже, че е било малко.
Правилата на парка не са наши, и залата е на същото място
Гробищният парк се стопанисва от общинското предприятие и редът в него е негов: колко коли влизат, къде чакат, докъде се стига с автомобил, кога се затваря портата и какво може да остане на гроба след това. Ние питаме бюрото му вместо вас и ви казваме отговора такъв, какъвто е, включително когато не ви харесва — гробищният парк е чуждо стопанство със собствен дневник и собствена сметка.
И една дума, която малко хора се сещат да кажат навреме: залата в парка е на крачка оттам и понякога е свободна за същия час. Дали е, казва бюрото на парка, а не ние — затова питайте, докато решавате, а не в деня, когато вече вали.
Какво не правим
Всяко от тях е кратко и всяко е тук, защото някъде на някого е било казано обратното — в деня на погребение.
Преди да определите час в гробищния парк
Оставете ни да питаме бюрото за портата, за колите и за общинската зала. Отговорите менят какво ще кажете на хората и се получават по-бързо, отколкото очаквате.